Предишният път говорих за начина по който медиите и други институции пречат на нормалното развиване на културата. Искам да развия тази тема, защото я намирам изключително важна за мен.
На първо време е важно да се запитаме какво е ,,добра култура“. Това понятие е също толкова тъмно и реластивично колкото ,,култура“, дори повече, защото го съдържа в себе си. Не само че дефинирането на понятието ,,култура“ е трудно, но като прибавим и не по-малко трудното дефиниране на понятието ,,добро“, задачата става непосилна. Ето защо за мене е важно да дам по-различно определение. За мен ,,добра култура“ е тази, която се получава от независимото критическо мнение и естетически вкус на отделните хора и техния контакт помежду им. Вземете например рап музиката. В началото тя е била ,,ъндърграунд“ и ,,контра“ култура. Имало е истинско отсяване на добрите и иновативни хора, чрез надпяване и т.н. Така рап музиката се е развивала. (Предполагам, че още се развива, там където лапетата не искат да станат като 50 cent)
Големите медии, като МТВ например действат в обратната посока. Тя налагат своята култура, чрез непрекъснато повторение. Те не откриват талантите, а създават знаменитости. Иновативността, необходима за развитието на културата е заменена с нишов маркетинг. МТВ пуска музиката, която се слуша.
Наскоро водих спор с един приятел, на тема ,,хората на изкуството“ и ,,научните работници“ и . За него първите са по-висши от другите. Аз не съм способен да дам преференция към някое от съсловията поради голям брой причини, най-важната от която е, че намирам двете за неразривно свързани. За мен добрите учени и творци си приличат неимоверно в своята креативност, интелект и умения. Но тази тема не е за това…
Тази тема е за едно друго съсловие, което ме дразни все повече, и което често е причината науката и изкуството да се движат в обратна посока. Това е съсловието на доставчиците на култура. Това са звукозаписни компании, печатници, издателства, телевизии и прочее институции, които всъщност много повече се облагодетелстват от интелектуалния труд на създававащите го. Истината е, че само около 8 % от продажбите на един роман отиват в неговия автор. Останалите 92 % се усвояват от гореспоменатите институции. Не се подлъгвайте да вярвате че издателствата ,,Правят каквото могат“ – Ако 8 % отиват за автора, останалите 98 % се разпределят някъде по пътя.
Но хода на развитието на технологиите се забърза и начина, по който правим култура и възприемаме култура (под култура се разбира също и научният труд) се променя също. Това е нещо прекрасно… стига да не въздишаш по ,,добрите стари времена“. И причината това да е прекрасно е, че възможностите ни да възприемаме тази култура е в пъти по-голяма.
Само си помислете за Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Помислете колко е било трудно да разпространяваш собственият си труд. Трябвало е да се разчита на други хора, да отделят месеци, може би дори години за да преписват, често на светлината на свещи това което са намирали за ценно.
На фона на тази картинка на миналото, не е ли прекрасна възможността, която интернет ни дава? Само за секунда можем да свалим, книги, неоткриваеми по никакъв друг възможен начин, музика, която няма как да си купим в магазина, самоучители по фински език, видео уроци за китара и какво ли още не. Това е култура. Интернет прави нашият достъп до култура толкова лесен, че е просто немислимо да скучаеш.
И точно тук се наместват разпространителите на култура. На 31 Януари 2008 започна делото срещу шведския сайт ,,Пиратският Залив“. Със затаен дъх милиони интернет потребители следят изхода от делото, защото от него зависи не само спасяването на сайта, но и целия дебат за правата на интернет потребителите. Междувпрочем такъв дебат не се осъществява.
Съвсем разбираемо е те да са недоволни. Да говорят за права. Само че истинате е, че те не би трябвало да имат никакви права върху собствеността на творците. Сетете се за скандала с ,,Труд“. От ИК ,,Труд“ купуват правата за издаването на творчеството на Йордан Йовков. Според тях, те са единствените, които имат право да разпространяват част от неговите произведения. Това означава, че е по-трудно да се намерят произведения на Йовков, отколкото ако никой нямаше права върху произведенията му. Представете си, че Паисий беше забранил на Софроий да копира труда му. :)
Дистрибутурите по никакъв начин не са участвали в процеса на създаване. Изкуството се прави от творците, за да стига до аудиторията. Работата на дистрибуторите е да правят възможно предаването на тази култура. Това което се наблюдава сега е, че тази институция е станала безсмислена. Фундаментално правило за всяка институция е да иска да запази съществуването си. Те са готови на цената на всякакви методи да се запазят. Тези методи са често нелогични. На тях им се струва обратното, защото така нещата са били до сега. От тяхната гледна точка, технологията е причината нещата да стават все по-грешно, а не обратното. Но ние сме на прага на голяма промяна.
Промяната е неизбежна. Колкото и да се опитваш да контролираш масовото мнение налагайки погрешна представа за авторските права, няма как да спреш хората от това да влизат в интернет и да получават в големи дози културата, от която се нуждаят. Утре всички ние ще имаме пряк достъп до самите произведения и няма да имаме нужда от хора, които да ни ги рекламират и продават. Време е да осъзнаем това.
Здравей! Ако обичаш да четеш много има голяма вероятност тази тема да те накара да се почувстваш: а) много зле. В случай, че се окаже, че си възприел(а) изключително малка част от прочетеното, защото си се озовал в социален контекст, в който е било социално приемливо да четеш определен тип литература и тя ти е давала самочувствие и статус сред приятелите, и че тя всъщност не ти харсева, колкото и да вярваш в противното. (Ще разбереш по-късно какво имам впредвид.) б) много добре. В случай, че разбереш, че ти си от малкото хора, които четат критически и са получил максимума от четенето, защото въпреки че ти е било социално неприемливо (или социално-неизгодно) да го правиш, ти въпреки това си го правил(а), защото наистина ти харесва.
В този текст ще направя разликата между а) и б) Сега е времето да те предупредя, че може да не ти хареса темата и защото в нея се говори малко за конструирането на идентичност чрез четене и влиянието на идентичността (или различните идентичности ако желаете) върху читателският избор. С други думи имам намерение да ти вкарам капка ,,социологическа отрова“. Вярвай ми, тази капка работи на принципа на ваксината – вкарва се истинският вирус, за да може тялото да изгради имунитет. Поради това може да заболи малко, може би малко повече от пронизване с игла, но аз обещавам, че няма да правя статията социологическа. (Предимно за да се предпазя от ехидните усмивчици на моите колеги, но и защото не искам да се задълбочавам там, където не е необходимо. Това е статия за добрият литературен вкус, а социологията е напълно безпомощна да определя такъв. С други думи тази прекрасна наука просто ще маркира, кои са социолните субекти, които успяват да монополизират идеята за това какво представлява ,,елитарно“ и какво ,,масово“ изкуство и т.н. Дълга и изключително интересна тема)
Лично за мен тази ,,социологическа отрова“ имаше унищожителен ефект върху естетическият ми усет. Слава Богу не съм стигнал до там да мисля Набоков социологически – като ,,естетически близък до мен“ или нещо от този сорт, както биха направили мои колеги. Има опасност, ти да станеш като тях и да си неспособен никога повече да възприемаш едно художествено произведение без да се съмняваш в собственият си естетически усет, изобщо да мислиш върху естетическото си чувство като социално-конструирано и следователно да го възприемаш като нищожно.
Въпреки това аз ще рискувам защото, темата за идентичността е важна. Тя обясня как хората са способни да възприемат нискокачествена литература като добра и да им харесва, защото отговаря на тяхната идентичност. (Повтарям: в мига, в който започна да говоря за ,,добра“ или ,,лоша“ литература, социологическата парадигма изчезва. Тук колегите навярно се питат как успявам да смесвам нещата. Ще ги помоля просто да не мислят за тази статия като социологическа.)
На първо време ми се струва важно да напиша няколко встъпителни думи за това, което наричам ,,идентичност“. Идентичността на един човек, е това, което той възприема за себе си. Има много видове идентичности – национална идентичност, етническа, субкултурна и т.н. Когато един човек заеме (или избере) такава, той започва да реагира на околния свят спрямо нея. Бъргър илюстрира това като разглежда един войник, който е издигнат в служба. В началото, той се чувства некомфортно и странно в новите си дрехи, още по-странно му е да го поздравяват с вдигане на ръка до челото неговите приятели, с които до вчера са били заедно. ,,Вероятно той ще им отговаря приятелски, почти извинително [...] Всъщност, новия офицер може да казва на себе си и на другите, че той си остава същата личност, че просто има нови отговорности. [...] Малко вероятно е тази нагласа да продължи дълго. За да изпълнява новата си роля на офицер, нашият човек трябва да изпълнява определено поведение. А то има доста задължаващи последствия. [...] Така с всяко отдавана и приемана чест [...] нашият човек бива подкрепян в новото си поведение [...]“ По същия начин хората възприемащи себе си като четящи, отделят време за литература защото тяхната идентичност ги тласка да четат, а не обратно. (Не четат много и следователно са ,,четящи много книги“ хора.)
Ние никога не поставяме идентичността си под въпрос – ние напълно вярваме в нея. Нашата биография определят книгите които четем. Ние напълно вярваме в нашата биография и следователно напълно вярваме, че четем. Това е ИЛЮЗИЯ.
Единственото, което искам от теб сега е да поставиш под въпрос за кратко време своето естетическо чувство. Моля те бий си една ваксина срещу ,,всекидневна реалност“ и се приготви да приемеш следващите редове мислийки себе си като социално-конструиран обект. (Това ще рече, че културната среда, в която си попаднал(а) е формирала изцяло всички твои вкусове (за храна, изкуство и жени/мъже :D. Не непременно в тази последователност…). Аз лично намирам това за прекрасно.) Внимавай, обаче да не станеш като моите колеги!
Запитай се каква е причината да харесваш любимата си книга толкова. Действително ли ,,Властелина на пръстените“ ти беше интересна? Това, че я прочете за една седмица, може да означава: а) че си бързал да я завършиш за да можеш да казваш че си я прочел, б) че си чел бързо, за можеш да казваш че си я прочел бързо, в) че си чел бързо, за да ,,докажеш“ че ти е харесала на другите фенове. С други думи може би е имала надиндивидуална причина ти да прочетеш книга бързо, а ти да регистрираш факта на скростния прочит и да припознаеш това като ,,заинтересованост и въвлеченост в романа“. Аз не вярвам, че хората действат рационално всеки път – напротив – действията им са нелогични, а тази нелогичност трябва да бъде обяснена със собствените им представи за реалността на нещата.
Запитай се дали 1984 действително е толкова гениална книга колкото твърдиш. Може би ти си бил повлиян от приятелската препоръка, която е изкривила литературната ти перцепция, също така както ти изкривяваш тази на своите приятели, разказвайки оживено колко е ,,идейна“. Може би ако се беше позачел в още книги, щеше да разбереш че ,,Ние“ на Земятин е доста по-идейна и написана 27 години по-рано.
Точно така. Току що поставих под съмнение способностите ти да мислиш за една книга критически. Истината е, че върху нас се оказва изключителното влияние на културната среда. Това едва ли е нещо, което повече от вас не са осъзнали одавна. Важно обаче е да осмислиш също и по какъв начин тази среда ти влияе. Възможно е така, вместо да бъдеш въвлечен в напълно случайни за теб културни практити, които ти възприемаш и повтаряш.
Имайки впредвид културната среда, когато мисля за литература, е много лесно за мен да маркирам качеството на определен тип литература и критическите и естетически способности на хора заемащи сходни идентичности като съмнителни. Така например ако открия релация между фактора ,,слушане на хеви метъл музика“ и ,,четене единствено на фентъзи романи“ просто в съзнанието си слагам червен флаг. Това е просто пример. В България жените купуват предимно езотерична литература, литература за отслабване и чиклит. Не разполагам с изследване, но съм много сигурен, че четенето на определени жанрове литература е субкултурно обособено. Това не означава непременно, всички книги от жанра ,,не струват“. Но просто е време хората да се замислят, за причините да четат само един жанр и за факта, че се пишат много книги за пари. Помислете също и за ,,дистрибутурите на култура“ – нито един издател няма да пусне книга, ако мисли че това ще му донесе загуба.
Червен флаг ще вдигна там, където видя че даден субект Х, чете само 1 философ и пуска лафчета само от него. Очевидно е, че човекът няма интерес от философия, а единствено от собственото си реноме. Просто защото Ницше е модерен, те се ориентират към него. Въпреки това, ако твоят любим и единствен философ е друг (нека се опитам да позная! Шопенхауер? Кант? Сартр? Ако не е от тези четиримата ти пиша 6 по оригиналност!) не си мисли, че си избегнал флага – ти просто си избрал малко по-различна литературна идентичност. Ницше се чете и защото носи бунтарския дух, чрез който много млади хора, обичат да се идентифицират.
Може да си започнал своя дълъг път във философията с Ницше, после да си се ориентирал към Кант и Шопенхауер, а сега супер да си избухваш на Сартр и Камю. Ти правиш разлика между тях, имаш ли любим и той не е Ницше, не говориш единствено за това колко много философски книги си прочел и естествено не учиш философия :) Честито, за теб има зелен флаг и аз ти стискам ръката – ще ми бъде приятно да си говорим за философия.
Червен фалг за момичетата, които четат много на публични места. Хей… Ако си мислиш, че така ще свалиш готиното момче с дългата коса от социологията… ами ще успееш :) Секси, секси, секси… *жаден поглед*
Сега след като имаш нова чувствителност за читателските си навици, ти предлагам да разгледаш един списък със съвети за по-пълноценно изживяване на една книга. Този списък се роди от разговорите, които съм водил с моите приятели за литература (струва ми се тук е момента да им благодаря за чудесния вкус!). Малко или много при тези разговори съм забезал да отсъстват една или няколко от следните 4 точки:
* Придобий чувствителност за идеите, характера, светогледа и живота на писателя, неговото обкръжение и културната епоха, в която е живял. За професионалните читатели е азбучва истина, че колкото по-добре познаваш тези неща, толкова по пълноценно ще изживеят романа.
* Придобий чувствителност за литературните идеи и течения на времето. Така например, когато четеш Кафка, да разбираш че тези неща, които ти се струват просто като странни, всъщност е изключително новаторска за времето си литература. (Някой харесват Кафка, но не знаят защо. ,,Просто е готин“. Други пък ,,така и не мога да разбера[т] какво толкова му харесват всички“.) Също така, трябва да си наясно, че фентъзи жанра е много модерно течение и ,,Властелинът на пръстените“ действително е гениална, защото го изобретява, а не защото е интересна. Книгата не е интересна. Тя всъщност е доста скучна. Ако четеш модерна литература, прави разлика с други, по-стари книги. Питай се ,,Какво е новаторското тук?“
* Способност да бъдат забелязвани и изживявани естетически литературните идеи на романа. Изобщо не мога да разбера това вторачване само в сюжета на една книга. За мен той е на последно място. Какво значение има дали екшънмен се е качил през терасата или комина? Филмите са по-подходящи за представяне на екшън, защото могат да се възползват от движението и звуковите ефекти. Музиката има страхотно емоционално въздействие върху хората. Абсолютния шампион тежка категория за представяне на идеи, обаче, си е литературата.
* Изживявай романа като поезия. Една новела може да бъде музикално-ритмична. Обръщай внивание на алитерациите и езиковата структура. Чети модерна българска литература. Ще останеш приятно изненадан(а).
[01:09:17] Миш: [20.2.2008 г. 13:55:09] Lovelight каза: za kakva promqna govori6 v bloga?
[20.2.2008 г. 13:56:00] Ференц Лист каза: o…
[20.2.2008 г. 13:56:05] Ференц Лист каза: da iztriq vsi4ki temi
[20.2.2008 г. 13:56:15] Lovelight каза: s cel?
[20.2.2008 г. 13:56:27] Ференц Лист каза: da zapo4na otna4alo
[20.2.2008 г. 13:56:41] Ференц Лист каза: struva mi se dobra ideq
[20.2.2008 г. 13:56:59] Lovelight каза: kakva e razlikata m/u predi i sega, 4e iska6 da zapo4va6 otna4alo?
[20.2.2008 г. 13:57:09] Ференц Лист каза: ne znam
[20.2.2008 г. 13:57:13] Ференц Лист каза: izrastnah\\
[20.2.2008 г. 13:57:17] Ференц Лист каза: iskam da pi6a za drugi ne6ta
[20.2.2008 г. 13:57:21] Ференц Лист каза: v tozi blog
[20.2.2008 г. 13:57:22] Ференц Лист каза: i nqkak…
[20.2.2008 г. 13:57:30] Ференц Лист каза: se sramuvam ot starite
[20.2.2008 г. 13:57:50] Lovelight каза: kakvi drugi ne6ta?
[20.2.2008 г. 13:58:09] Ференц Лист каза: ne znam
[20.2.2008 г. 13:58:21] Ференц Лист каза: istinata e 4e ne znam za kakvo iskam da pi6a
[20.2.2008 г. 13:58:26] Ференц Лист каза: no da ne e tova
[20.2.2008 г. 13:58:42] Lovelight каза: ok :)
[20.2.2008 г. 13:58:51] Lovelight каза: naistina trqbva da trygvam
[20.2.2008 г. 13:58:53] Lovelight каза: do skoro
[20.2.2008 г. 13:59:01] Ференц Лист каза: 4ao
[29.2.2008 г. 23:44:56] Ференц Лист каза: писах малко
[29.2.2008 г. 23:45:03] Ференц Лист каза: сега трия темите :Р
[29.2.2008 г. 23:45:15] Lovelight каза: ne trii :]
[29.2.2008 г. 23:45:21] Lovelight каза: ili gi kopirai nqkyde
[29.2.2008 г. 23:45:22] Ференц Лист каза: сори
[29.2.2008 г. 23:45:23] Ференц Лист каза: трия ги
[29.2.2008 г. 23:45:37] Ференц Лист каза: просто не мога да изтрия някои
[29.2.2008 г. 23:45:42] Ференц Лист каза: обаче и те ще заминат по-късно
[29.2.2008 г. 23:45:54] Lovelight каза: za6to ne gi zapazi6 nqkyde
[29.2.2008 г. 23:46:10] Lovelight каза: sled vreme 6te se vyrne6 kym tqh i 6te otbeleji6 napredyka, haide :]
[29.2.2008 г. 23:46:19] Ференц Лист каза: не
[29.2.2008 г. 23:46:21] Ференц Лист каза: не не
[29.2.2008 г. 23:46:24] Ференц Лист каза: неенеенене
[29.2.2008 г. 23:46:34] Ференц Лист каза: ти сама знаеш че много от тях не струмат
[29.2.2008 г. 23:46:40] Ференц Лист каза: не искам да са на блога ми
[29.2.2008 г. 23:46:54] Lovelight каза: dobre, sloji gi v word i mi gi prati
[29.2.2008 г. 23:46:59] Lovelight каза: :]
[29.2.2008 г. 23:47:37] Ференц Лист каза: аз вече изтрих доста
[29.2.2008 г. 23:47:40] Ференц Лист каза: но ако искаш
[29.2.2008 г. 23:47:44] Ференц Лист каза: ще ти ги дам
[29.2.2008 г. 23:47:46] Ференц Лист каза: но не виждам смисъл
[29.2.2008 г. 23:47:50] Ференц Лист каза: да ти пълня харда
[29.2.2008 г. 23:47:57] Ференц Лист каза: сериозно :)
[29.2.2008 г. 23:48:01] Lovelight каза: az pyk vijdam :]
[29.2.2008 г. 23:48:06] Ференц Лист каза: …
[29.2.2008 г. 23:48:14] Ференц Лист каза: само ще се чудиш как да ги опазваш..
[29.2.2008 г. 23:48:38] Ференц Лист каза: ок
[29.2.2008 г. 23:48:45] Ференц Лист каза: айде отивам да трия :)
[01:10:32] Петьо: това ще го побликувам веднага!!!
[01:10:36] Миш: мъдростта ми е брзгранична :D
защо? какво си мислех? защо?
край
